Хю Доудинг
(1882 – 1970)
- Хю Доудинг – снимка Уикипедия
Хю Доудинг (Hugh Dowding) е считан за един от главните умове, които стоят зад победата в битката за Великобритания – една от най-известните битки през Втората световна война. Доудинг се смята за един от най-важните военни командири от войната, спасил страната по време на Битката за Великобритания.
Доудинг е роден в Шотландия през април 1882 година и получава образование в колежа Уинчестър и Кралската военна академия в Уоолуич. Доудинг служи в Цейлон, Гибралтар, Хонконг, след което продължава още шест години в Индия. Когато се връща във Великобритания след толкова години служба, през които обикаля различни места, Доудинг започва да се учи да пилотира, и получава своя лиценз през 1913 година. След това се присъединява към новосъздадения Кралски пилотен корпус и воюва в Първата световна война, където е бил командир на 16-та ескадрила. По време на войната, той се спречква с ръководителя на Кралския пилотен корпус – генерал Хю Тренчард, по въпроса за почивката на пилотите, които били изтощени от постоянните изпитания. В резултат на това, Доудинг е изпратен обратно във Великобритания. Повишен е в чин бригаден генерал, но не взима повече активно участие в самата война.
След войната, Хю Доудинг се присъединява към новосъздадените Кралски военновъздушни сили и става заместник маршал през 1929 година. През 1933, е повишен в чин маршал на авиацията, а през 1934 му е дадено званието рицар.
Но след 1930 година, Доудинг оставя своя истински отпечатък в историята. Той вярвал в изследователската и развиваща дейност на военновъздушните сили, поради което настоявал сериозно да бъдат адекватно финансирани. Той е бил наясно, че дните на двуместните самолети са вече преброени. Конкуренцията в тази сфера, води до създаването на легендарния Спитфайър (Supermarine Spitfire). До 1937-38, Доудинг вече е убеден, че войната с нацистка Германия е напълно реална като възможност, тъй като те не правят опити да скрият растежа на Луфтвафе. През април 1937, Луфтвафе демонстрират своята способност да унищожи един беззащитен град с бомбардировката на Герника в Испания. Поради тази причина, Доудинг вярва, че Великобритания трябва да бъде в състояние да се защити от германските бомбардировачи – затова настоява за разработването и производството на изтребителите Спитфайър и Хърикейн. Той също така настоява за разработването на радара – така Великобритания ще има адекватно предупреждение за атаката на врага.
През 1938 година, Доудинг все още вярва, че Великобритания не е в състояние да се защити адекватно от Луфтвафе и поради тази причина съветва Невил Чембърлейн да проведе умиротворителна политика в Мюнхен. Докато Чембърлейн бил критикуван за това, че “се дава” на Хитлер, вместо да се изправи твърдо срещу него, Доудинг вярва, че се нуждаят от още малко време, за да може Великобритания да се подготви и да се защити адекватно.
През 1940 година Доудинг изиграва своята роля, като предоставя каквито може изтребители в защита на мъжете, които са евакуирани в Дюнкерк. И двамата с Уистън Чърчил са убедени, че всяко по-пълноценно използване на ресурсите, с които разполага Доудинг ще е безотговорно, особено за нещо, което мнозина считат за загубена кауза.
В битката за Великобритания, мъжете от военновъздушните части били използвани до краен предел. Както и в Първата световна война, Доудинг отново влиза в конфликт с главнокомандващ офицер относно тази тактика. Командващият искал пилотите да бъдат ангажирани с Луфтвафе преди да преминат на английското крайбрежие. Доудинг отхвърлял този подход, тъй като вярвал, че всеки британски пилот или пилот на съюзниците, който бъде пуснат с парашут над Ламанша е много по-вероятно да се удави. Всяка битка над суша, която води до изстрелване на пилота с парашут, води до по-голям шанс за оцеляването му. Доудинг е бил наясно, че военновъздушните части не са изтребители, а самите пилоти нямали достатъчно опит, затова решава да се ангажират с Луфтвафе на “родна” почва.
Победата в битката за Великобритания прекратява всяка надежда на Хитлер да стартира операция “Морски тюлен”. В последните години, някои историци преоценяват наново значението на битката, твърдейки, че сърцето на Хитлер не е било в инвазията срещу Великобритания, а е бил напълно фокусиран върху атаката срещу Русия.
Доудинг е един от хората, на които се смята, че е заслугата за победата през септември 1940 година. Кариерата му обаче не завършва със слава, както мнозина смятали, че трябва да бъде. Генерал Маршал Портал, ръководител на военновъздушните сили, не бил съгласен с тактиката, която Доудинг използвал през ноември 1941 година, и човекът, който планирал победата при битката за Великобритания, бил принуден да подаде оставка от позицията си на главнокомандващ на военновъздушния отряд.
Доудинг получава „специални задължения” да се справя с продукцията на въздухоплавателни средства, които идват от Америка. Той се оттегля от Кралските военновъздушни сили през юли 1942 година, и бил възнаграден с титлата баронет през следващата година.
Хю Доудинг почива на 15 февруари, 1970 година.